Това няма да бъде пост за Уентуърт Милър в Хаус. Това ще бъде пост за едно магическо изживяване – с мен – вашата Мередит. Изживяване, което нарекох

“СЪЛЗИ СЕ СТИЧАТ ПО КОЛЕНЕТЕ МИ”

Ок, ок, сега ще си кажете Мередит пак си се напушила. И сте прави. Но когато не си спала повече от 24 часа, има един ключов момент, (и това става ВСЕКИ ПЪТ) когато това да си напушен бледнее пред онзи нечовешки смях, който започва да те избива по никое време, от който сълзи се стичат по коленете ти. И точно когато гледах промото, се случи този спиритуален момент. Нека да ви пренеса там…

Напълно нормален ден, в който аз със все същото фенгърлско нетърпение очаквам да гледам промото с Уент в Хаус сякаш сме 2009. И очакването ми се превръща във вълнение, щом виждам, че вече е качено в Ютуба.

Първо не асимилирах кой знае какво, освен онзи добър стар познат глас, който озвучаваше промотата на БОЗа. Онзи глас, който звучи така, сякаш ще ти продава неръждаеми ножове Бьорнер. Ех, къде е Морган Фрийман, когато ти трябва. Ениуей… Та пускам си промото аз за втори път (числом: 2 път), при което забелязвам, че Уентуърт е все така прекрасен, и все така с тройна брадичка, останала му от 4 сезон на БОЗа. D’awwwwww, той е сантиментален и обича да си пази старите неща. И така докато се усетя, 30-секундното промо свърши. Но това не ми пречи да си го пусна пак.

Пускам си го за трети (числом: 3 път), и този път съм убедена, че онова с което е облечен Уент е якето му от края на БОЗа, сещате се…


Същото. Дори блузата му под якето е същата. В резултат на това мое откритие издавам лек кикот, който бързо затихва щом осъзнавам, че ОМГ гласът му! Гласът на Уентуърт Фъкинг Милър… е дори още по-спермофантастичен от последния път, когато го чух. ХНННННГГ…

По стара традиция се сещам да направя скрийнкапове, че да точим лиги по неостаряващото му (сериозно, 39 години друг път) лице и си пускам промото за четвърти (числом: 4-ти път). Не че някой ги брои…

Все така красиф…

И, естествено когато правиш скрийнкапове на 30 секундно промо, няма как да не си го пуснеш поне още 12 пъти, за да уловиш 1-секундните сцени с Уент.

Да, дори и тези. *гъделичка го по двойната тройната брадичка*

Привършвайки със скрийнкаповете казах на себе си, “Себе си, това не е достатъчно. Трябва ни и нещо повече, трябва ни движение.”

И ето тук започва спиритуалното в моето спиритуално изживяване. Пускам си промото за има-няма 17 път.

Отварям фотошопа и дотук всичко е наред.


Прехапваме устни, мммм…


ТОВА ЛИЦЕ.


Добрия стар Уентгазъм… Макар и не толкова уентгазмичен LOL.

Когато обаче стигам до онази сцена, в която Уент припада. На улицата. Както си върви.

Усмихнах се на себе си, защото това вече сме го виждали, нали?

След като ви показах тази сцена още преди 1 месец. *LIKE A BOSS* От Фокс все още не могат да ме изненадат с нищо. *въздъх*

Но, гледай ти, помислих си аз, че Уентуърт става все по-добър в това да припада.

При което се роди това…

И като се започнааааа…


В следващия момент, докато се усетя ревях…

Не след дълго започнах и да цвиля.

Между цвиленето открих, че тук се вижда голия крак на Уент.

АЛЕЛУЯ, ВИКНАХ АЗ КАТО ЕДНА ГОРДА НЕЗАВИСИМА ЧЕРНОКОЖА ЖЕНА.

При което пак се сетих за…

СЪЛЗИ СЕ СТИЧАХА ПО КОЛЕНЕТЕ МИ. ВЪЗДУХЪТ НЕ ДОСТИГАШЕ ДРОБОВЕТЕ МИ. БЕШЕ ВЕЛИКОЛЕПНО. I’VE HAD THE TIME OF MY LIFE! И ТОГАВА…

Това беше. Бях стигнала дъното. Тоест пода. Можеше да се каже, че вече аз изглеждах почти като припадащия Уент.

След има-няма 23 минути се успокоих. Трябваше.

Животът ми… той никога няма да бъде същия.

Извод: Едно нищо и никакво 30 секундно промо и само Уентуърт Милър може да ме накара да издавам неприлични звуци и едновременно с това да цвиля от смях. Само той.

Още една седмица до епизода. И нека силата да бъде с вас.