You are currently browsing the monthly archive for декември 2010.
HOLE SHIT, КОГА СТАНА 2011?!
И преди да съм се напила, нека ви представя най-доброто от… wait for it… 2010. В рими.
Та както знаете днес Джийзъс Харолд Крайст пак има рожден ден, и за пореден път настъпва времето, в което да даваме и получаваме, да притежаваме и да споделяме… Ок, ок няма да ви изнасям прочувственото слово на Уъртингтън от миналата Коледа. Но за разлика от тогава, днес той няма да пише разгонен пост в блога, защото просто… го няма… на тази планета.
Честити 2 месеца без Уентуърт, фенки и фенове (ако изобщо сте още тук). Значи единствената новина тези месеци е, че след литературните ни изживявания под душа с Уент, някой си Франклин Леонард е решил да избере „Стокър“ за един от най-харесваните сценарии за тази година в класацията си „Black List“ и най-вероятно другата година ще се бори за Оскар или нещо такова.
Само че никой не подозира, че на небосклона се задава още един сценарий, който е не по-малко мистериозен и зловещ и който написах за 15 минути, защото съм професионалист. Е? Какво ще кажеш за това, Уъртингтън? Какво… ще… кажеш?
Ок, смей се. Ще се видим другата година на Оскарите и тогава, моето момче, няма да се смееш.
А сега ето го и бъдещия носител на Оскар в категорията най-некадърен най-добър сценарий, пропит с професионалностност и мистериъ.
Прочетете остатъка от публикацията »
Гуд ивнинг. Вие сте с Литературни Изживявания от Живото Изкуство и Многопластовия Екзистенциализъм, съкратено ЛИЖИ МЕ. Завръщаме се ексклузивно след две години, защото невероятно дори за мен, но се докопах до целия сценарий на Стокър, написан от бъдещия носител на Оскар, самия Тед Факър Фалк, по-известен като Уентуърт „а вие си мислехте, че съм извратен“ Милър. И ето, че тази зимна разгонена петъчна вечер той отново е в студиото ми, за да се повихрим за последно както едно време.
Скорошни коментари