И ме изби на поезия.

Неотдавна помня беше
когато люлякът цъфтеше,
а на мен ми се е… ореше
Уентуърт Милър той се наричаше
и да разгонва фенките обичаше.

Навсякъде се появяваше,
дори Япония огряваше,
интервюта даваше
и мен задоволяваше.

Но ето че настъпи Май,
когато Уентуърт си каза „край!“
Оттогава повече не го видяхме
и ама че за дълго на сухо останáхме.

Къде е Уент? Мередит се питаше
и на Джаред Падалеки все по-често налиташе.
Но по дяволите никой Уент не намираше,
а блога от скука умираше.

Скъпи Уент,
знам, че си имаш личен живот, за разлика от мен
и не можеш да ни забавляваш ден след ден, след ден…
Но в името на всичко свято
НАВЪН Е ЛЯТО!
Излез и разходи задника си красив
и ни дай знак, че си жив.

Вечно твоя (да се надяваме)
Мередит

Боже… Великолепен е.