По дяволите, Уентуърт! …Както винаги докато се ровя за нещо съвсем различно, попадам на всякакви интересни статии. Ето и една от тях. Отново е свързана със „Скрити белези“, но не това е основното. Просто… Ех, просто Уент – в добрите стари колежански времена с познатите ни проблеми, преди славата да го застигне.

Расовата карта

от Ник Поумгартън
10 Ноември 2003В новия филм „Скрити белези“ по романа на Филип Рот, актьорът Уентуърт Милър играе младия Коулман Силк – или, по-скоро, младия Антъни Хопкинс (с други думи Хопкинс е в ролята на порасналия вече Уентуърт Милър). Силк е чернокож, който заради светлата си кожа и това да надхитри предразсъдъците, решава да мине за бял, и прекарва по-голямата част от живота си като бял еврейски интелектуалец. В реалния живот Хопкинс е уелсец (бял е, не е евреин), но произходът на Милър е смесен. Баща му е чернокож, майка му е бяла. (По-точно баща му е с африкански, ямайски, английски и немски корени, а майка му – с руски, френски, датски, сирийски и ливански; и като повечето хора, той има еврейска прабаба по бащина линия). Милър не изглежда черен, каквото и да означава това, нито пък Хопкинс, или Силк. (Милър също така не прилича и на Хопкинс).

Историята разказва за Силк, професор по литература, който губи работата си, защото е обвинен в расизъм, заради думата „духове“, която използва, за да опише двама чернокожи студенти, които не са се явявали в неговите часове. Той иска да каже, че те толкова често отсъстват, че може да се каже, че не съществуват. Но учениците и училищните управници разбират нещо друго. Силк решава да не разкрива, че е афроамериканец – факт, който вероятно би могъл да го извини. Следва неговото отстраняване от училище.
Така се случва, че и Уентуърт Милър се озовава в подобна ситуация, когато е бил в колежа. Като новобранец в Принстън, през 1994, той публикува в учлищния вестник Daily Princetonian, карикатура с участието на Корнъл Уест, който по това време е професор на афроамерикански студенти, но тъкмо е бил назначен от Харвард. Рисунката изобразява Мъфи, бяла ученичка от Харвард, която си представя първата си лекция с Уест, който казва: „Днешната лекция се казва ‘Ритъм – Защо Нито Един От Нас Го Няма, и Как Да Го Получим’.“ Също така Уест е описан като „новопридобит“, което на академичен език е новопостъпил.
Това не се приело добре – думата „новопридобит“ будела асоциация с „новозакупените“ роби – и след няколко дни десетки студенти и членове на университета, включително и писателя Тони Морисън, подали гневни писма, свикало се събрание, и училището било въвлечено в една от онези предсказуеми ситуации на взаимни обвинения и спорове. Историята стигнала и до Times, а Уентуърт Милър, за който всички мислели, че е бял, бил превърнат в спорна личност: фанатика на университета. Също като Силк, той по никакъв повод не разкрил произхода си, а вместо това избрал да каже, че се е опитал да осмее расистките стереотипи. И неговата расова карта останала неизиграна.
„Ако трябва да бъда напълно откровен, това да се предстсвя за бял, никога не ми е минавало през ума,“ каза Милър миналата седмица на закуска в Park Slope. Той говори с голяма точност. „Вместо да обяснявам какво съм искал да кажа с карикатурата и да излагам произхода си като доказателство, че не съм имал намерение да обидя никого, избрах да запазя мълчание. Становището ми беше „Щом не са го разбрали, аз не съм длъжен да го обяснявам“, което беше моят начин да им кажа, че щом не са разбрали мен, няма нужда да им се обяснявам. Хората, които ме познаваха в колежа и знаеха произхода ми, знаеха откъде идвам, но мисля, че за повечето хора аз бях просто едно име във вестника и те най-вероятно са предположили, че съм бял.“
Както изглежда това е било предположението и когато седем години по-късно, Милър отива на прослушване за ролята в „Скрити белези“. В този случай, обаче, той е бил подтикнат – дали от емоцията или от необходимостта – да разкрие произхода си. На прослушването, той казал на режисьора, че сценария е свързан с него, защото заявил „Аз съм малцинство.“ Сякаш отново трябвало да преживява епизода с рисунката за Корнъл Уест, след което прочел няколко реплики. „Когато свърших да чета и двамата бяхме просълзени,“ спомня си Милър. След като бил повикан отново, обаче, неговият мениджър имал молба: „Искат да се убедят, че си този, за когото се представяш.“ Така че Милър отишъл в Kinko и направил цветни копия на семейните снимки, и много скоро получил първата си роля в игрален филм.
След заснемането на „Скрити белези“, Милър написал писмо до Корнъл Уест, в което се извинява за карикатурата в Princetonian и му разказал за ролята си на Коулман Силк. Не получил отговор, но за негов късмет, Уест – който бил приятел с актрисата Ана Смит (майката на Милър във филма) – се появил на премиерата на филма в Ню Йорк. „Първото нещо, което направи беше да ме прегърне силно,“ казва Милър, „което значеше всичко за мен.“
^{Източник:New Yorker}

Нали! Знам. Между другото превода ми не е много добър, но все пак превеждам мислите на Големия Ърл, правя каквото мога. Боже, не му е било лесно. Но въпреки това, Уентуърт си е останал инат – да не се обяснява, каквото и да става. Не че го упреквам… Просто, Уент, скъпи, не бъди инат и излез от вкъщи, за да можем и ние да видим мултинационалното ти красиво лице. Нали? ОК.