You are currently browsing the monthly archive for септември 2007.
Да разчупим малко… Ето какво става, когато стоиш твърде дълго в Далас!
Излиза, че Уент си пада по вампирите и историите за Дракула. И точно сега ще разберем какви са бъдещите му творчески планове. Много ти здраве, Бъфи, Уент се задава!
Завършил си английска литература в Принстън. Имаш ли амбиция да станеш писател?
Всъщност, да. Мисля, че няма актьор, който да не иска да има малко повече контрол над творческия процес, защото без значение колко си добър, ти изпълняваш сцената така както ти я виждаш, но след това някой друг я редактира, сглобява, изрязва и подрежда така както той я вижда, така че накрая изпълнението ти вече не е изцяло твое, защото толкова много хора се занимават с него, докато се излъчи на екрана. Затова идеята да мога да пиша собствените си думи или да съм този, който редактира и сглобява изпълнението си, определено ме вълнува.
Имаш ли планове да напишеш нещо, или вече си написал?
Написах разработка за филм. Това е нещо като любовна история в стил Хичкок, трилър. Когато съм в Лос Анджелис се срещам със сценаристи и продуценти и се опитвам да събера хората, които да ми помогнат да реализирам този филм. Разбира се, в него има чудесна роля и за мен! В момента съм на този етап от кариерата си, когато не става дума само за прослушвания. Това което ме вълнува е да създам свой собствен проект.
Има ли си заглавие?
Да. Нарича се “Stoker”, на името на Брем Стоукър, който е написал “Дракула”. В историята има много елементи от митологията на “Дракула”.
Ти ли ще играеш героя на Дракула?
Това не е история за вампири. Не става дума за вампири, най-малко за пиене на кръв и т.н., но е трилър и се разказва за индивид, който измъчва невинните.
И е романтична история?
Това е любовна история. Защото моята интерпретация на историята за Дракула е романтична. Мисля, че е много тъжно. Общо взето се разказва за чудовище, което се лута из вековете, търсейки някой, който да го обича – така както всеки иска да бъде обичан, и когато окрива своята г-жа Дракула, част от нас, част от публиката иска те да бъдат заедно, но неизбежно русия мускулест герой се появява, забива копие в сърцето му и така го лишава от мечтаната любов, и мисля, че това е някак тъжно.
Източник: Who
Уент, аз ще го кажа, вместо теб: Върви по дяволите, Бъфи, рус, мускулест герой такъв! Ето, така е по-добре.
Да, де ама като не разбирам немски? Както и да е, ето и три снимки от списанието:
Credit: satinfee FCoWM
Любими моменти от интервюто: (почти всичко)
Само да уточня, че не се знае кога точно е взето това интервю, но списанието е октомврийско издание.
“Той се усмихва свенливо и говори толкова тихо, сякаш се смущава да бъде център на вниманието.” -срамежливите мъже са секси, особено когато наистина са секси 
Въпрос: Смятат те за следващия секссимвол… – аз какво ви казвам! аххаха
Уентуърт: Аз просто съм обикновен човек, на който му е излязъл късмета. Бил съм на 500 прослушвания и доста от тях не са били успешни. С малко късмет получих малки роли в телевизионни сериали и музикални клипове – Mariah Carey – We Belong Together. Работех в книжарница, за да си плащам наема. Животът ми не беше толкова блестящ, затова славата малко ме смущава. Всеки ме кани на купони, жените си оставят телефонните номера.
В: На колко от тях се обади?
У: Нито една. Твърде съм срамежлив.
В: Има слух, че предпочиташ мъже? – ЕТО! ЕТО! Сега само някой да каже нещо!!!
У: Не съм гей, но не мога да “убия” този слух. Бих искал да имам приятелка и семейство. Но все още не съм срещнал подходящата. Затова сега се фокусирам върху работата си. Трябваше дълго да чакам такава възможност и сега се наслаждавам на всяка секунда на снимачната площадка, дори снимките да продължават по 14 часа на ден.
В: Често, когато си пред камера си без риза, тренираш ли? – питам се кога пък е бил без риза? Сериозно! Първия сезон не се брoи, измина много време от тогава…
У: Мързелив съм. Мразя фитнеса. Травма от гимназията. Счупиха ми носа с топка. На бала си отидох с превръзка, какъв срам. За да съм във форма предпочитам да плувам или да тичам.
В: Какво най-много харесваш в себе си? – е, какво понякога очите му изглеждат сини!
У: Харесвам очите си (смее се). Някъде четох, че нося сини лещи. Глупости! Харесвам си зелено-кафявите очи. За мен никога не е имало значение, че майка ми е бяла, а баща ми е чернокож. И без това като ме погледне човек не си личи.
В: Опиши модния си стил – да, вижда се, че не обръщаш внимание ) Какво? На хубави хора всичко отива!
У: Скучен. Безвкусен. Не обръщам много внимание на това какво обличам. За по-официални случай прибягвам към смокингите на Армани.
В:Коя е любимата ти холивудска дестинация?
У: Не обичам вълнуващите пътувания. Миналата година срещнах много интересни и нормални хора, докато си карах от Чикаго до Ел Ей с моята Toyota Corolla. Това беше приятно за разнообразие. В Холивуд всеки втори е актьор или модел.
Снимки от втори епизод “Fire/Water”:
Аксхдайсхдакс… Уент е потен!!! (трябва да се взема в ръце..) ОК.
Какво ли копаят? Каквото и да е, Уент е потен и това е достатъчно.
Ето я! Виждам я. Кой я вижда? Защо викам? Какво ядох? *успокоява се* Ок. Е, не е нещо особено, дори е нищо, но за мен е нещо. (по-тъпо изречение не съм измисляла )) Това е още една снимка от предстоящия трети епизод Call Waiting:
Виждате ли? Тази малка кирлива незначителна снимчица, която Майкъл държи? Не искам да знам, за да ми е интересно после, но не мога да се сдържа! Може да му казват, че тя вече е убита и същото ще последва и Ел Джей, ако не измъкне онзи Уистлър? (едва ли) Може пък Майкъл да е поискал някакво доказателство, че Сара наистина е при тях (все пак това е Майкъл Скофийлд), може да е забравил как изглежда Сара и да е поискал снимка, за да си припомни (хахаха, мисленето не ми се отдава ахахахха). Добре, спирам!
Ха! Татуировките ги няма (не че е изненада, все пак не очаквам да му ги слагат след като ще ходи през цялото време облечен… за съжаление) И все пак липсват ми татуировките. Представям си как група затворници нападат Майкъл и му събличат блузата, за да може останалите да видят прочутите татуировки, докато над него се изсипва пороен дъжд… Mмм…
Tази снимка ме подсеща за един друг гаф с ръката на огледалото
*Download*| 66 MB
—————————————————————–
А ето и моят кратък анализ след като най-накрая гледах епизода(и без това няма какво толкова да се анализира).
Така. Нека да забравим (ха!), че в началото не изписаха името на Сара.
Нека забравим, че повечето от зрителите на този сериал са жени, а да гледаме как някакви мъже се пребиват от бой не е нашият начин да се забавляваме, да не споменавам, че мъжете дори не са и малко привлекателни.
Нека забравим, че за малко не повърнах няколко пъти, докато гледах Белик-полугол, неговите рани и останалите отвратителни неща в Сона.
Нека забравим, че почти всичките герои сякаш се бяха изгубили: “А? Какво? Ъ? Какво става? Хъ? Ъ?”, така Изгубени, че започвам да си мисля, че продуцента на LOST има пръст в този сериал.
Нека забравим всичко това…
И ако забравим за това… тогава аз защо гледам този сериал? А това не е реторичен въпрос, зададох си този въпрос поне шест пъти, докато гледах епизода. Ето и отговорите ми:
+ Защото съм лудо и упорито влюбена в този сериал.
+ Защото все още имам надежда.
Но най-вече
+ Заради Майкъл Скофийлд. Не само защото е неистово красив (да, такъв е), но и защото харесвам всяко едно негово изражение, защото той все още ми напомня причините, поради които започнах да гледам този сериал. Защото обича Сара, защото го е грижа за хората, защото е добър човек и защото е смел.
Но отново да трябва да измъква някой от затвора… Сериозно? Щях да го приема, ако в Сона не беше толкова отвратително и жестоко. Поне във Фокс Ривър имаше някакъв закон и добър доктор. А какво имаме в Сона? О, да имаме си пилешко краче. Бихте ли го сложили на мястото на изкуствената ръка на Ти Бег? Би било по-малко отвратително. Благодаря.
И едно последно изявление, преди да отида и да ревна забравя, че любимият ми сериал е прецакан и, че ще го гледам отново другата седмица, нетърпеливо както и този път, тъй като съм верен и лоялен фен:
Мразя всяка една жена в този сериал, освен ако това не е Сара. Това е трайното ми становище по въпроса.
Ще преживея и без Сара, ако сериала/епизода е достатъчно добър. Но в този случай определено НЕ беше така.
П.С. Спокойно, утре няма да съм толкова ядосана на този епизод. Бързо забравям.
Скорошни коментари